сряда, 30 ноември 2011 г.


Кафето е най-верният ми съюзник. Държи ми будно разочарованието. Сега така го искам - будно, трезво, живо. Ще го приспя. Някога, когато... А дотогава ще ти липсват очите ми на мечтателка. На мен също.
Един ден тук ще бъде тихо.

Goodbye, november.
в

2 коментара:

  1. rainYMoo30 ноември 2011 г. в 17:59

    и нова десетка удряш!:)

    ех, да можех да те убедя аргументирано да не приспиваш това "тук", докато не заспят и нашите "там някъде" ;-)

    аз май се пристрастих неусетно към ВеС-ежедневните-болкоуспокоителЧЕта :)
    виртуална благодарност за днешната доза!

    ОтговорИзтриване
  2. ВeСеЛиНа30 ноември 2011 г. в 18:06

    еее, недей така, че ще взема да се взема насериозно :)

    благодаря!

    ОтговорИзтриване