Кафето е най-верният ми съюзник. Държи ми будно разочарованието. Сега така го искам - будно, трезво, живо. Ще го приспя. Някога, когато... А дотогава ще ти липсват очите ми на мечтателка. На мен също.
Един ден тук ще бъде тихо.

Goodbye, november.

Аз като порасна ще стана щастлива! Чу ли? Ще нося шарени чорапи до коляното. И ярък лак за нокти, може би. Ще имам малък надпис на глезена. Защото съм копнеж. И любов ще бъда пак.
А сега липсвам на себе си. От стогодишен сън сама ще се спасявам, щото принцовете ги е страх от призраци. Предпочитат да целуват, че е лесно.

причинно-следствено

Не съм знаела причините! Ама познавам следствията им наизуст. Ние, разпаднало се на съставните му части - аз и ти. На леглото студеното място от ляво. Празното крило на гардероба. И свободно време, в което не зная какво да правя себе си. Някакви мечти натрошени, по които ме боли да стъпвам.
Ти задръж причините, аз викам премиера да пререже вените на любовта.

*ето ти причина - три чаши вино и липса на сън

Извод 15

Всъщност, ние никога не си взимаме сбогом с любовта, а само с нейния обект на любов.

Бъркам си в раните. non ti muovere. За последно, обещавам. После го изтривам. Папка тежка драма, също.
Жонглирам посредствено с емоционални дупки. Не сънувам и не плача. Не е хубаво това. Да ми уреждат среща искат. Ей така, за разведряване. Отчаяна им изглеждам сигурно. Ама не искам спам в живота си, бе хора! Да мълча и да изживея слабостта си искам. Ще се смея като мога. Клоунът напусна.

в дни като този, искам да съм тиха. да си изгоня мислите пред вратата. и да потъна в меланхолия. да съзерцавам голотата на премръзналото дърво отсреща, без да правя асоциации. отвътре навън, днес да не излъчвам. да си скрия драматизма в ръкава и да напусна часът по емоция.
в дни като този, повече от всичко, ми липсва споделената тишина на ръцете ни.

Сърцето ми е сейф за любов. Да, за тази любов! Очите му са тайната комбинация. Предотвратяват грабежи и разчистване на пространства. Не се отваря под натиск, нито за нова любов.
А неговото го боли. Сърцето винаги плаща. И многото, и малкото любов.

Опит за лечение на отчаянията с Бегбеде и плодов чай. А той ми изпраща техник. Да ми върне топлата вода. Не знам защо, жестът ме облива като студен душ. Заради мирисът на вината му, може би. Дистанционните ни отношения придобиват метален привкус, досущ като дистанцираните.
Любовта траела три години, а аз противно на химичните реакции и съединения, искам да я имам завинаги. Наивно мечтая да ме открие като топлата вода и да ми цени благата.

I don’t want realism. I want magic!

Затънала съм в реалността на злободневието. Почивните дни предлагат кофти изненади. Един си взима кученце, а на друг му се скапва бойлера и ентусиазма. Къде живее онзи, който е казал, че след лошото идва хубавото? А? Да го намеря искам и да му навра лъжливия оптимизъм в... Нещата се развалят с мъж или без мъж, ми казва Даниела. Е, хубаво! Но не е ли по-добре да имаш такъв наблизо, който поне ще ти спаси градусът на настроението? И ще свърши мъжката работа. Щото, докато се правя на мъж, няма да има такъв до мен. И последен въпрос. Къде подаряват вълшебства?

24 часа разлика

Разказвам му за вълшебния залез вчера. Това ме замисля, че откакто ние е със статус under construction, все си разказваме в минало време. Днес ще го узнаем утре, което междувременно се е превърнало във вчера. Информационен бюлетин с новини с изтекъл срок на годност. Една часова зона, с двайсет и четири часова разлика. Заседнали сме в плитчината липсананашеднес, обсадени от история и неясно бъдеще. Тъжно.

Извод 14

Големият приятел е психоаналитик без тарифа и работно време.

Звъни сутрин в десет и ми изслушва глупостите. Понякога и мълчанията. Чете ми въздишките. По тях съставя дневна прогноза за времето в мен. Знае, че е личното ми слънце. И че сега е във фаза затъмнение, а от това ми се объркват циклите на усмивките, жизнените сокове и пърхането на миглите.

Влияе ми на теглото, телесните течности и усмивките. Трябва да бъде забранен като дрогата. глупости! В негово отсъствие абстинирам с голяма доза Депеш. Междувременно откривам, че спиралата за очи предпазва от сълзи на обществени места, а сама е най-ужасната дума преди празници.

Извод 13

Понякога намирането на любовта, съвпада с намирането на майстора.

In him I trust

животът ми е разделен на ери. преди и след. него. от преди не помня подробности. след - изповядвам религията александър. без писани заповеди, молитви и пост. вярвам и обичам.
всеки има своя личен месия.

Извод 12

Голямата любов може да не е първата, нито последната. Тя е тази, която винаги пари отвътре.

Награда

В блога ми търсят информация за разплакани жени, стари двайсетолевки и мопове с пара. Абе хора, ключовите думи са ви грешни! Тук душевен стриптийз правя. Не ми пъхат банкноти в бикините, още повече стари, само възглавницата ми ме вижда разплакана, а мопове с пара и други бърсалки тук са строго забранени.
Отклоних се от темата на поста, обаче. Една б(л)огиня в кухнята, смята това място за интересно. Знам, че не е единствена. Благодаря на нея и на всички, които търсят част от себе си тук.


Уловката е, че наградата върви с разкрития за притежателя й. Седем на брой. Много, бе!

1. Не си сменям прическата и цвета на косата след раздяла с мъж. Изживявам го по-друг начин. Като да пиша блог, например.
2. Мразя жп гари и автогари.
3. Използвам грим изключително рядко.
4. Никога не съм имала желание да напусна България. Заради носталгията, не от патриотизъм.
5. Най-големият ми страх е да не се науча да си бъда самодостатъчна.
6. Мечтая да видя Бразилия.
7. Не обичам полуфабрикати, както по отношение на храната, така и на връзките. Сигурно съм прекалено романтична!

Предавам наградата на:

Solisalsa
Светла
Змей
Аtina
Baby

Let's go girls!

обичам го от цяла вечност. наизуст му знам анатомията, физиката и химията. прихващам мислите му дистанционно. разчитам безпогрешно морзовият код на сърцебиенията му. прилегнал ми е перфектно на сърцето и тялото. очите ни излъчват любов на едни и същи MHz-и. любов е. край!

Като ми замирише на ноември, най-много започва да ми липсва уют. Ама истински. Не такъв на топъл и подреден дом. На пълния дом, уютът ми липсва. Такъв, в който има вечно суетене, нали се сещате - закъснявам къде са ми чорапите, правя закуска - помогни на детето с обличането, целувка, обичам те и хубав ден, желание да си отидеш вкъщи веднага след работа, топла вечеря, смях, и кавга понякога, аромат на мъж в леглото и жужене на дете, на още едно дете. Искам да имам стикер Baby on board, залепен на стъклото на колата, не! всъщност искам на стикера да пише - нашето бебе се вози в колата!
Може да е глупаво, но битовизмите, споделени с любимия мъж ми носят уют.

Един нар и ненормално количество шоколад за вечеря. Което ме подсеща, че трябва да откажа сладкото, цигарите и романтичните филми. Честно! Щото на Хепбърн и тая нощ ще й правя компания, вместо да ми се случват оргазми, примерно. Тя и Белучи са любимите ми пушачки.
Днес пак се заричах, че се отричам. Дебелокожа да ставам, самодостатъчна. Глупости говоря някакви. Казва ми оная поговорка за големите залъци... кимам насреща му, ама в главата ми текат субтитри големи залъци плюс преглъщане равно на дебел задник. Изпращам му смс, че съм луда. Връща ми обаждане, че съм неговата луда.