Not another poem

2012-02-23T21:13:00.001+02:00

няма да се счупя.
отново.
нужна съм си.
цяла.
нямам време за малко.
любов.
заслужавам завинаги.
защотосъмпрекрасна!

cracks

2012-02-21T19:49:00.001+02:00

не се плаче в студени прегръдки.
не могат да бъдат утеха.
нито разбиране.
пукнатини са,
заклещили любовта ми
притаила дъх -
боли я от дишане.

2012-02-19T11:55:00.001+02:00

когато обичаш някого отдавна, се научаваш да даваш време. на страховете му да се превърнат в думи.
когато обичаш някого отдавна, се научаваш да четеш между редовете на мълчанията му. знаеш, че е по-добре да говориш за ароматизатора в колата, вместо да питаш защо, по дяволите, гледа през прозореца, а не в теб.
когато обичаш някого отдавна, се научаваш да плачеш тихо по телефона. защото знаеш, че в краткото трябва да се сближим, е скрит страхът му да не те изгуби.
когато обичаш някого отдавна, се научаваш да изслушваш тъгата в очите му. знаеш, че само с теб тя говори открито и честно. а после й четеш Неруда, който обичал Матилда.
когато обичаш някого отдавна, се учиш. всеки ден. винаги. как да го предпазваш от него самия.

2012-02-16T21:29:00.001+02:00

Февруари празен.
Полу.
Измълчаваме го.
Почти.
Някога е далече.
Като лято.
Онова.
Никое завръщане
не казва оставам.
Завинаги.
Случването е чудо,
в което не вярваме.
Нали?

2012-02-07T21:24:00.003+02:00

Някаква тъга в гърлото ми.
Любовта ни зимна. (не)приказка.
Смисълът на всичко лежи затрупан някъде.
Очаква пролетните дъждове.
Нищо е всичко, което трябва да бъде направено.
Уморена от отричане съм.

2012-02-04T00:03:00.004+02:00

с него е летене.
без предпазни колани и посока.
доверила съм се на ръцете му.
отдавна.
с него въздухът е истински
толкова, че понякога боли.
но никоя въздишка
или болка
не катапултира такава любов.
не мога да пиша стихове,
а той да язди бял кон.
умее да заключва с прегръщане
всичките ми лудости,
а аз да летя... и без попътен вятър.

харесвам го целия, без когато...

2012-02-01T22:12:00.000+02:00

искам да знам
колко въздух има търпението
кога липсите спират да болят
и където са били, местата им остават ли празни завинаги
колко празноти можем да поберем в себе си
и колко невъзможности да изживеем
оцеляване ли се нарича
или порастване
и каква му е цената
прекършени ли сме после
или само уморени.

2012-01-30T21:42:00.001+02:00

от другата страна на любовта има
разстояния.
незаедност.
коловози.
недокоснати ръце.
забравени очи.
замръзнали цветя по стъклата.
маса за един.
от другата страна на любовта е минус четиринадесет.
...
стой от нашата страна, по дяволите!

2012-01-26T21:20:00.000+02:00

на пауза сме застинали, в опит да преживеем зимата. обвити в тишина и (не)присъствие. резките движения са забранени, повличат душевните лавини. и после каквотоеостанало няма да ни върши работа. затова обичай! мълчаливо. да преживеем зимата.

2012-01-25T20:38:00.000+02:00

В сряда, един скенер ми разплаква следобеда от радост, а от другата страна, най-доброто същество на света си отдъхва в телефонната слушалка. Полицаи ме спират, без колан и разревана. Обяснявам на объркания сержант, че едномесечно безпокойство не спира да ми извира от очите. Не, не, не съм разстроена. От облекчение е просто. Виновна съм и да, слагам си колана, няма да се повтори обещавам.
А после в дълъг разговор без цигара, се преборвам за едно училище.

love is enough?

2012-01-24T13:29:00.001+02:00

Понякога, само понякога, твоето обичамте не е достатъчно на вярата ми. Да диша.
Днес е понякога.

2012-01-23T21:57:00.001+02:00

Ако не дочакаме случване, или то не дочака нас? Ще можем ли да наречем това неслучване загуба на време, без да звучим егоистично? И ако някога се окаже никога? Ще значи ли, че съм момичето на обречените каузи или просто моето някога ме очаква някъде другаде?

да останеш три дни насаме с главоболието си е лошо, лошо нещо!

Един петък по пижама

2012-01-20T20:49:00.002+02:00

Носи ми шоколад и прегръдки. Трябва да внимаваме с какво се храним. Надеждите може да бъдат токсични. Едно чакай ме стига понякога. Главата ми в скута му лежи, гилотинирана от всякакви мисли. В ръцете му ставам любов. Цялата. И мириша на обичане. От прозореца извиквам обичам те!

2012-01-19T21:50:00.001+02:00

Даниела има мозъчно сътресение, а аз сърдечно. Тя от невнимание, аз от непослушание. Следвам си вътрешното горене, не вътрешния глас, уви. При сътресения, почивка препоръчват. Това важи ли при любовта? И ако спре да си отдъхне, няма ли да остане бездиханна после?
Около него туптя на пресекулки и нямам време за дишане. Как да обясня това на лекар?

Fragile

2012-01-17T20:48:00.001+02:00

през януари съм порцеланово крехка. и въздишка може да ме счупи. или непрегръщане и едни необути чехли в антрето. притисната към него, съм защитена само.

2012-01-14T11:44:00.002+02:00

Реката на тайните
прелива в ръцете му
не искам да пия
да потъвам или да знам
срещу течението плуват безумците
или тези, които обичат
любовта отмерва ли се с часовници
не се!
чете се с пръсти
със широко затворени очи.

в безвремие ми казва, че живеем.

2012-01-09T21:12:00.000+02:00

Цял живот мога да наблюдавам как си мие лицето, винаги по един и същи начин
как държи четката за зъби, цигарата и ръката ми
да гледам плуване, ранглисти и футбол
полугола да му поднасям аперитив и неприлични предложения с вечерята
да правя скандали и ненужни сцени на ревност
да се навдигам на пръсти за целувка после
да позная кога очите му воюват, крият тайни, обичат
да се сгушвам до сърцето му вечер и да слушам как звучи обичането.

2012-01-07T10:30:00.000+02:00

Любовта ни е съблечена до голо. Лежи сгушена в прегръдката на телата ни. Без празни думи, обещания. Чрез кожата и сърцебиенията ни говори. Тишината й крещи обичамтеобичамтеобичамте. И нищо друго няма значение.

2012-01-05T22:32:00.002+02:00

Любовта трябва ли да чака? Умее ли да диша до после, до утре, до... завинаги?
някъде си. (не)познат си. чакаш. единствен да я разпознаеш.

2012-01-03T22:18:00.002+02:00

6:15 сутринта. Официално се изчегъртвам от леглото. След близо две денонощия прекарани по пижама, изглеждам бутафорно. Подробностите предпочитам да спестя.
Час под душа в опити да отмия изминалата година и сплъстеното неспокойство в косата ми.
Аделина е писала в блога си, че сме направени от прегръдки. Добавям - при липсата им ставаме чупливи. Нищо сме без споделености, нищо!
Новогодишно няма да си обещавам.

Под чертата

2011-12-29T22:10:00.002+02:00

_________________
малко бягства
много завръщане
няколко отрицания
повече вричания
мокри възглавници
някакви липси
бавни мечти
седмица Рим
моменти в пиксели
книжни спасения
драми
приказки
изводи
всякакви усмивки
и
едно обичане.

2011-12-27T23:03:00.000+02:00

Съвестта пише нощни сценарии. Разходка устройва, по острото на постъпките. В апокалиптичните му сънища участвам. Руса, разплакана и веченетърсеща него. Мога да му подаря капан за сънища, но не знам дали улавя съвест.
На импровизираната ни среща, пристигам с много усмивка, никакво русо и тъмни очила. Зад тях очите ми - влажни, ощетърсещи него.
По дяволите, ще бъда запомнена като момичето, което... през зимата носеше слънчеви очила!

Препоръчано

2011-12-23T22:00:00.001+02:00

Донеси ми живот на любима.

P.S. Вярвам!

2011-12-22T13:04:00.001+02:00

Връхчетата на пръстите ми топят айсберги. Глобално затопляне на душата обещават. Пурпурните реки са предначертани. Пълнокръвнолюбовни могат да потечат само към едно сърце.

2011-12-20T22:09:00.001+02:00

Аз ли й се случвам на празнотата, тя ли на мен?
от прозореца влиза зима.

2011-12-19T11:35:00.001+02:00

В леглото ми няма сатен, мъж и сън. В близост - тефтер и химикал. Да си записвам среднощните монолози. Някой подмени нощите за любов с нощи за размисъл.
Това кражба или самота се нарича?

не-

2011-12-17T00:19:00.005+02:00

Разсейват ме устните му. Нецелувани, натежали от неизказаност. Уморени от недостатъчност и от неистини. В ъгълчетата им неприкрит страх от неслучване и цигара неизгоряла от скука. И един неизмислен план за завръщане.
Несбъднатостите не ни убиват, нали?

2011-12-14T22:47:00.003+02:00

предозирам.

а всичкоелюбов се защитава. винаги, навсякъде. иначе е само глупаво клише. знаеше го, нали?

2011-12-12T22:18:00.001+02:00

Нощем, наблюдавам празничните лампички по съседските прозорци. Липсват по моите. Мога да те обвинявам, че открадна Коледа и да наказвам себе си. Или още утре да си преоблека душата празнично. Защото обичам всичко в нея, дори в тъгата си да я отричам. И знам, че съм й липсвала и още вярва в мен. И искам да си пожелавам, да разопаковам подаръци нетърпеливо и да ми мирише на сушени плодове. Защото си дължа усмивки, мечти и споделености. И повече от себе си на себе си дължа.
Сняг ми липсва.

Извод 16

2011-12-09T21:28:00.003+02:00

През митницата на любовта, преминава само истинската. Останалите ги задържат, заради фалшиви документи.

2011-12-08T22:10:00.000+02:00

На фронта на любовта нищо ново. За спасението й се водят същите битки, от същите герои. Преброяването на раните само разсейва вниманието. Никой не иска да й прегръща студения труп.
Курсове по оцеляване на сърца къде организират?

2011-12-07T22:44:00.003+02:00

Разказва ми вицове. Зад смеха си несполучливо крием въпроси. Ще бъда ли там... иска да знае. Вместо думи, ударите на сърцето ми се чуват наоколо. Обръщам разговорът към времето, стачките и смяна на маслен филтър. А мълчаливо го питам къде зимува любовта, докато си чака слънцето. Твърде добре ми познава очите. Обгръща дланта ми с неговата, за да ми отговори.
Аплодисменти за жалката ни актьорска игра.

2011-12-06T21:35:00.001+02:00

В крайна сметка, аз съм едно съвсем обикновено момиче. Работя от 8 до 5. Съставям списъци за пазаруване и мечти. Имам няколко добри приятели. Пуша, пия рядко. Чистя, готвя и обичам да правя секс. Мога да ревнувам. Или пък не. Да крещя и после да се смея. Плача на драми и сватби. Животът си превръщам в драма понякога. Търся си приказката. Захласвам се по залези, звезди и луни. Вярвам в старомодната любов, онази до края. Пиша любовни писма и умея да рисувам идеални сърца по запотени стъкла.
Защо, по дяволите, точно мен избра?

2011-12-04T12:10:00.003+02:00

Пластмасовата ми елха е гола. Застинала в очакване да бъде коледна, вече втори ден. Мразя силиконовите ѝ бодлички и фалшивото зелено. Ще имам жива, когато...
Истинските елхи ги носи на рамо любимият мъж, изтупвайки се от снега на прага. Внася със себе си завършеност. И макар да е декември, на душата да ѝ бъде топло.
Обичта ми към Коледа спи. Въпреки мирисът на печени ябълки и ванилов сос в кухнята ми.

2011-12-02T22:09:00.001+02:00

На тази любов не й върви с края. Оказва се безкраен. Не се свършва с изнасянето на последния кашон с лични вещи, с малките войни, кратките примирия, дългите мълчания, с този блог. Трудно дишаме поотделно. Полузаедно също. Тръгваме си уж, ама сърцата ни се вкопчили. И дърпат, дърпат...
Докога? не питам вече.

2011-11-30T14:08:00.005+02:00

Кафето е най-верният ми съюзник. Държи ми будно разочарованието. Сега така го искам - будно, трезво, живо. Ще го приспя. Някога, когато... А дотогава ще ти липсват очите ми на мечтателка. На мен също.
Един ден тук ще бъде тихо.

Goodbye, november.

2011-11-29T22:11:00.000+02:00

Аз като порасна ще стана щастлива! Чу ли? Ще нося шарени чорапи до коляното. И ярък лак за нокти, може би. Ще имам малък надпис на глезена. Защото съм копнеж. И любов ще бъда пак.
А сега липсвам на себе си. От стогодишен сън сама ще се спасявам, щото принцовете ги е страх от призраци. Предпочитат да целуват, че е лесно.

причинно-следствено

2011-11-28T23:11:00.001+02:00

Не съм знаела причините! Ама познавам следствията им наизуст. Ние, разпаднало се на съставните му части - аз и ти. На леглото студеното място от ляво. Празното крило на гардероба. И свободно време, в което не зная какво да правя себе си. Някакви мечти натрошени, по които ме боли да стъпвам.
Ти задръж причините, аз викам премиера да пререже вените на любовта.

*ето ти причина - три чаши вино и липса на сън

Извод 15

2011-11-28T13:40:00.000+02:00

Всъщност, ние никога не си взимаме сбогом с любовта, а само с нейния обект на любов.

2011-11-25T22:35:00.002+02:00

Бъркам си в раните. non ti muovere. За последно, обещавам. После го изтривам. Папка тежка драма, също.
Жонглирам посредствено с емоционални дупки. Не сънувам и не плача. Не е хубаво това. Да ми уреждат среща искат. Ей така, за разведряване. Отчаяна им изглеждам сигурно. Ама не искам спам в живота си, бе хора! Да мълча и да изживея слабостта си искам. Ще се смея като мога. Клоунът напусна.

2011-11-24T15:23:00.001+02:00

в дни като този, искам да съм тиха. да си изгоня мислите пред вратата. и да потъна в меланхолия. да съзерцавам голотата на премръзналото дърво отсреща, без да правя асоциации. отвътре навън, днес да не излъчвам. да си скрия драматизма в ръкава и да напусна часът по емоция.
в дни като този, повече от всичко, ми липсва споделената тишина на ръцете ни.

2011-11-22T21:07:00.001+02:00

Сърцето ми е сейф за любов. Да, за тази любов! Очите му са тайната комбинация. Предотвратяват грабежи и разчистване на пространства. Не се отваря под натиск, нито за нова любов.
А неговото го боли. Сърцето винаги плаща. И многото, и малкото любов.

2011-11-21T13:45:00.000+02:00

Опит за лечение на отчаянията с Бегбеде и плодов чай. А той ми изпраща техник. Да ми върне топлата вода. Не знам защо, жестът ме облива като студен душ. Заради мирисът на вината му, може би. Дистанционните ни отношения придобиват метален привкус, досущ като дистанцираните.
Любовта траела три години, а аз противно на химичните реакции и съединения, искам да я имам завинаги. Наивно мечтая да ме открие като топлата вода и да ми цени благата.

I don’t want realism. I want magic!

2011-11-20T11:11:00.002+02:00

Затънала съм в реалността на злободневието. Почивните дни предлагат кофти изненади. Един си взима кученце, а на друг му се скапва бойлера и ентусиазма. Къде живее онзи, който е казал, че след лошото идва хубавото? А? Да го намеря искам и да му навра лъжливия оптимизъм в... Нещата се развалят с мъж или без мъж, ми казва Даниела. Е, хубаво! Но не е ли по-добре да имаш такъв наблизо, който поне ще ти спаси градусът на настроението? И ще свърши мъжката работа. Щото, докато се правя на мъж, няма да има такъв до мен. И последен въпрос. Къде подаряват вълшебства?

24 часа разлика

2011-11-17T21:28:00.003+02:00

Разказвам му за вълшебния залез вчера. Това ме замисля, че откакто ние е със статус under construction, все си разказваме в минало време. Днес ще го узнаем утре, което междувременно се е превърнало във вчера. Информационен бюлетин с новини с изтекъл срок на годност. Една часова зона, с двайсет и четири часова разлика. Заседнали сме в плитчината липсананашеднес, обсадени от история и неясно бъдеще. Тъжно.

Извод 14

2011-11-17T10:23:00.002+02:00

Големият приятел е психоаналитик без тарифа и работно време.

2011-11-16T11:10:00.000+02:00

Звъни сутрин в десет и ми изслушва глупостите. Понякога и мълчанията. Чете ми въздишките. По тях съставя дневна прогноза за времето в мен. Знае, че е личното ми слънце. И че сега е във фаза затъмнение, а от това ми се объркват циклите на усмивките, жизнените сокове и пърхането на миглите.

2011-11-14T22:12:00.003+02:00

Влияе ми на теглото, телесните течности и усмивките. Трябва да бъде забранен като дрогата. глупости! В негово отсъствие абстинирам с голяма доза Депеш. Междувременно откривам, че спиралата за очи предпазва от сълзи на обществени места, а сама е най-ужасната дума преди празници.

Извод 13

2011-11-13T14:24:00.002+02:00

Понякога намирането на любовта, съвпада с намирането на майстора.

In him I trust

2011-11-11T09:02:00.000+02:00

животът ми е разделен на ери. преди и след. него. от преди не помня подробности. след - изповядвам религията александър. без писани заповеди, молитви и пост. вярвам и обичам.
всеки има своя личен месия.

Извод 12

2011-11-10T09:20:00.003+02:00

Голямата любов може да не е първата, нито последната. Тя е тази, която винаги пари отвътре.

Награда

2011-11-08T21:30:00.003+02:00

В блога ми търсят информация за разплакани жени, стари двайсетолевки и мопове с пара. Абе хора, ключовите думи са ви грешни! Тук душевен стриптийз правя. Не ми пъхат банкноти в бикините, още повече стари, само възглавницата ми ме вижда разплакана, а мопове с пара и други бърсалки тук са строго забранени.
Отклоних се от темата на поста, обаче. Една б(л)огиня в кухнята, смята това място за интересно. Знам, че не е единствена. Благодаря на нея и на всички, които търсят част от себе си тук.

Уловката е, че наградата върви с разкрития за притежателя й. Седем на брой. Много, бе!

1. Не си сменям прическата и цвета на косата след раздяла с мъж. Изживявам го по-друг начин. Като да пиша блог, например.
2. Мразя жп гари и автогари.
3. Използвам грим изключително рядко.
4. Никога не съм имала желание да напусна България. Заради носталгията, не от патриотизъм.
5. Най-големият ми страх е да не се науча да си бъда самодостатъчна.
6. Мечтая да видя Бразилия.
7. Не обичам полуфабрикати, както по отношение на храната, така и на връзките. Сигурно съм прекалено романтична!

Предавам наградата на:

Solisalsa
Светла
Змей
Аtina
Baby

Let's go girls!

2011-11-07T21:36:00.002+02:00

обичам го от цяла вечност. наизуст му знам анатомията, физиката и химията. прихващам мислите му дистанционно. разчитам безпогрешно морзовият код на сърцебиенията му. прилегнал ми е перфектно на сърцето и тялото. очите ни излъчват любов на едни и същи MHz-и. любов е. край!

2011-11-03T20:43:00.001+02:00

Като ми замирише на ноември, най-много започва да ми липсва уют. Ама истински. Не такъв на топъл и подреден дом. На пълния дом, уютът ми липсва. Такъв, в който има вечно суетене, нали се сещате - закъснявам къде са ми чорапите, правя закуска - помогни на детето с обличането, целувка, обичам те и хубав ден, желание да си отидеш вкъщи веднага след работа, топла вечеря, смях, и кавга понякога, аромат на мъж в леглото и жужене на дете, на още едно дете. Искам да имам стикер Baby on board, залепен на стъклото на колата, не! всъщност искам на стикера да пише - нашето бебе се вози в колата!
Може да е глупаво, но битовизмите, споделени с любимия мъж ми носят уют.

2011-11-01T22:12:00.002+02:00

Един нар и ненормално количество шоколад за вечеря. Което ме подсеща, че трябва да откажа сладкото, цигарите и романтичните филми. Честно! Щото на Хепбърн и тая нощ ще й правя компания, вместо да ми се случват оргазми, примерно. Тя и Белучи са любимите ми пушачки.
Днес пак се заричах, че се отричам. Дебелокожа да ставам, самодостатъчна. Глупости говоря някакви. Казва ми оная поговорка за големите залъци... кимам насреща му, ама в главата ми текат субтитри големи залъци плюс преглъщане равно на дебел задник. Изпращам му смс, че съм луда. Връща ми обаждане, че съм неговата луда.

2011-10-31T20:49:00.004+02:00

Midnight in Paris ми напомня, че на живота ми му липсва щипка романтика, десет литра на квадратен метър топъл дъжд, около 100 грама авантюризъм и свръхдоза александър.
Носталгията била отказ за приемане на настоящето. Добре! Но кой би отричал настоящето, ако в него му се случваха вълшебствата от миналото?!

Извод 11

2011-10-29T18:38:00.001+03:00

Любовта винаги е на мода. Друг е въпросът, колко сезона ще се сменят, докато открием, че ни отива?!

Бяло

2011-10-28T18:39:00.002+03:00

Говорим си с петък за това, че е любимият ден на повече от хората, защото е едновременно и край, и начало. Веднага решавам да е бял. Като чистия лист на всяко начало. Като цветът на роклята, за която "малките" момичета си мечтаят. Като невинността на Маги. Като Санторини, който не спирам да вярвам, че ще ми се случи. Като виното в чашата ми при пълнолуние. Като пръстите на ръцете ни, които сме вплели и стискаме здраво. Като тишината на първия сняг и всички снежни ангели, които ще направим тази зима. Като истинската любов, щото казват, че нямала корист.

Жълто

2011-10-27T18:09:00.003+03:00

Сигурно, защото топлото ми липсва, днес се размечтах в жълто. Като изгубеното слънце. Като светлите лъчи в косите ми и бронзът по кожата ми през лятото. Като пясъчното русо на Ипанема. Като лимонадата от детството ми. Аз и ти ми звучи в цвят слънце. Като най-вкусните бъркани яйца на света, които трябва да се казват александър. Като лимоновият фреш, който можеш да пиеш без да правиш смешни физиономии. Като онзи скъп сервиз за хранене в Крео, в който искам да ти сервирам филе миньон. Като мекото одеало, под което краката ни обичат да водят дълги жестомимични разговори. Като есенният килим по паважа на Вазов. Като звездите, които ми намигат съзаклятнически всяка вечер, а аз им изпращам мечтите си.

Червено

2011-10-26T21:45:00.003+03:00

Тази сутрин, бях подготвила за сряда бежов костюм. Заяви, че не иска да изглежда скучно, облече се в червено, сложи си червило в ярък цвят и затръшна вратата зад себе си.
- Добре де, нека е червено, само не се ядосвай още от сутринта! - измърморих след нея.
И така, днес сряда се разхождаше в червено. Като лютеницата на баба, обрамчила детската ми усмивка. Като всички калинки, които са кацали по ръцете ми, защото знаят, че ги обичам. Като лицето ми от първото ти обичамте. Като мен, след като си ме имал. Като всички макове, чиито потрепващи листенца успяхме да снимаме. Като любимите ти блузи, които никога не би ми омръзнало да гладя. Като розата от пазара до Катедралата, още я пазя. Като малкия брой важни дати в календара ми. Като слънчевия диск, който потъва в нощта по възможно най-романтичния начин. Като цвета на косата на Baby, в който никога не ми достигна смелост да боядисам моята.

photo: Yulia Gorodinski

Синьо

2011-10-25T18:20:00.003+03:00

На вторник му подхожда да е син. Като любимите джинси и пуловерът ми Boss. Като сиренето, което и двамата обожаваме. Като онази капачка от сок, на която пише "...и те заживели щастливо". Като синьото в надписа на OMV, откъдето купувахме кафе за из път. Като цветът на хоризонта пред нас. Като вълните, които поглъщаха името ти, изписано в пясъка. Като онова лято. Като небето над Варна, лазурно денем и мастилено нощем. Като безсънието под очите ни.

Зелено

2011-10-24T22:19:00.004+03:00

Защото сивото ми идва в повече, решавам да си направя седмицата цветна.
Понеделник е зелен. Като зелената ми рокля, с която ме харесваш. Като великденската салата на обяд. Като онази поляна, заобиколена от зеленото на балкана и на която незнайно защо времето спира. Като листата на най-стария дъб, чието местонахождение търсихме дълго. Като увехналото ми цвете, на което ти върна зеленото. Като плочките в банята на нашия апартамент. Като свежестта, която усещам когато си наблизо. Като зелените очи на Даниела, които са ме виждали във всички състояния на духа и още ме обичат.

haute couture

2011-10-23T00:25:00.003+03:00

През зимата ми отиват шапки и лилаво. Той ми отива целогодишно. Висша мода за сетивата ми е. Мога да го нося цял живот. По себе си, в себе си. Без да ми пука дали изглеждам скучна или демоде.

Извод 10

2011-10-21T23:19:00.001+03:00

Любовта, кръпки не търпи. Не от суета, а защото с времето, шевовете изтъняват, късат се и зейват дупки.

2011-10-19T22:05:00.001+03:00

Обичам книжарницата на последния етаж. Има аромат на думи и горещ шоколад. И голяма тераса. Докосваш с пръсти небето сякаш. "Приказка" на Карабашлиев стои на масата. Не я разгръщам. Ще я изживея с Маги. Скоро, в някоя студена нощ и заедно ще помечтаем. Гледам залязващото слънце и за първи път от много залези насам, не се натъжавам.

Our love project

2011-10-17T21:35:00.001+03:00

Всички послания на сърцата ни са запечатани в пиксели. В тихото на очите ни - новели. Електронна книга за любов е. Limited edition. Редакционна колегия няма. Как се редактира любов?

2011-10-12T22:04:00.000+03:00

Днес небето беше разпиляло по себе си толкова чувства. Противоречиво, накъсано, прекрасно беше. Исках да ти кажа. Огледало беше, в което да ме зърнеш. Истинска. Да разбереш защо усмивките ми горчат и целувките ми са солени, защо мекото кадифе на очите ми понякога ти боде и кога слънчеви зайчета подскачат по ресниците ми. Исках да ти кажа...
От малките неща, които си пропуснал винаги ще те боли.

2011-10-11T21:01:00.001+03:00

Дирижира ми ударите на сърцето. От легато към стакато. Неритмично отсечено ми подскача в гърлото. Тясно му става, да изскочи иска и да крещи, не да пее. Само неговите очи могат да чуят, да разберат тая какофония от сърцебиения. А около мен пространствата се стесняват, като че искат да ме засмучат.
Настъпва сезонът на сълзопада.

*

2011-10-10T22:05:00.002+03:00

Пазя всички картички получени през годините. През хиляда деветстотин деветдесет и осма съм получила една със следното съдържание: "С пожелание да бъдеш розата на малкия принц". Била съм на 19! Всичко ми е било рози и принцове.
Случайно или не, беше първата, която ми попадна онзи ден, докато преравях кутията с личните си съкровища. И то в момент на прозрение колко съм уморена да опитомявам и да се грижа. Знак или съвпадение, няма значение - дойде право в ръцете ми. Да ме замисли, размечтае, да поискам... да означавам всичко за едно сърце едничко.
Да бъда розата на малкия принц... Ще си го пожелая, още тази Коледа, под елхата в полунощ.

Извод 9

2011-10-06T21:40:00.003+03:00

В изречението голямалюбов, точката в края, се подрежда в многоточие... от надежди

2011-10-03T21:20:00.002+03:00

Този, който те обича е там. Преди теб. Преди да те е срещнал още. И чака. Животите ви да се сблъскат. Чака, защото е предопределено. От сърцето. Не от съдбата. Тя събира и разминава. Този, който те обича винаги е там.
След теб. За теб.

2011-09-30T22:34:00.004+03:00

Историята на българската любов е по-къса от живота на еднодневка и запомняща се като съдба на глухарче.
Символът на българската любов е бенгалският огън. Нито служи за нещо, нито свети дълго.
Любовта за българина е като малкото зло. Като заушката. Важното е да трае кратко, да те пипне в младостта и най-важното - да не те повтаря.
Неслучайно в българската литература никой герой не се трепе от любов. Най-много някой да се пропие, но и тогава не е сигурно дали се пропива от любов или се влюбва, за да се пропие.
Лошото на българина е, че като се напие, не се влюбва фатално, а вдига фатални въстания.
В които изнасилват любимата му.
В България родовете се карат за земя, а не заради Ромео и Жулиета.
В България Ромео умира в един старчески дом. Жулиета - в друг.
И никога не се срещат.
Патологична неспособност да се влюбва в своите герои, да влюбва своите герои един в друг тресе българският писател.
Срещне Бойчо Рада - работата избие на въстание.
Хареса Албена Куцар: селото настръхне като пред окупация.
Пропадне Ирина по Борис: пак на фон за тютюн, бандероли и алъш-вериш.
Залюби Сибин Каломела: все философски съмнения и висши пируети на духа изпортват работата.
Свиреп човек е българският писател. Един герой не утрепа от любов.
Само германецът Бенц се похарчи от любов в българската литература.
Затова родните литературни герои се разпъват между кръчмата и Балкана.
По същия начин те се държат и в леглото: или пиянски словоблудстват, или бездарно и глупаво се правят на хайдути.
По това си приличат със своите автори: да се правиш на революционер е по-лесно, отколкото да бъдеш любовник.
За едното се иска да си прост черноработник на обществената нива, за другото - артист на любовната сцена.
Само че българския любовник го проваля публиката.
Все ще се намери някоя бабичка от първия ред да прошушне милостиво: "Не се тръшкай, баби, Геновева е жива!"
Пред публиката от Бяла черква революцията е единствената възможна любима на българина.
Любовта е тера инкогнита за нашия човек.
Върху тази непозната земя той се държи като българин в чужбина.
Важното е да се тупне в косматите гърди и да викне: "Булгар, булгар!"
На българина все нещо му пречи да се влюби - я някое въстание, я някоя революция, я някоя национална катастрофа.
От толкова обществени събития едно любовно въстание не може да вдигне българинът.
Стиска дръжката на знамето, а няма знаме.
И няма пред кого да го развее.
А и да има любима, на знамето със сигурност ще пише любовното: "Свобода или смърт!"

из "Високите каменни хълмове" Александър Секулов

*

2011-09-28T21:40:00.003+03:00

Не харесвам потребността си към това място. Опитвам да лекувам една зависимост с друга. Истината е, че въпреки времето и всичко написано тук, празнината в мен си остава празна. Липсва ми суетенето около любимия мъж, старанието около печката и мъжко бельо на простора. Липсват ми дългите разговори за малките неща. И топлите ръце около тялото ми нощем. Да се разливам в дланите му. Да ме събира, когато съм се разпиляла. Както и това, за всички мои вълнения и лудости да знае само той. На него да разкажа как по детски се зарадвах, защото видях дъга във фонтана или колко дълго плаках след финалните надписи на Закуска в Тифани.
А тук имам нужда да помълча. За малко.

един александър е достатъчен, един блог не.

In the closet

2011-09-26T23:40:00.002+03:00

В гардероба си крия кутия със съкровища, пеперудени криле и снимка на щастие. Аз съм Плюшкин на спомените. Sentimental queen. Прибирам всеки поглед, допир, аромат. Топлото на очите му събирам за зимата. А той всички мои обичамте.

Извод 8

2011-09-25T23:05:00.004+03:00

След ваксинация с любов се придобива (дълго)траен имунитет. Към чужди помисли, погледи, тела.

нежелани странични ефекти: води до известна степен на оглупяване.

2011-09-21T23:16:00.001+03:00

Безсънието ми е патология. Той ми е диагнозата. винаги е бил. Сутрин личи по очите ми и по странната форма на възглавницата. Възглавниците са изповедници. Ако бяха писатели, щяха да пишат животи.

Because

2011-09-20T22:58:00.002+03:00

Питат ме ако и дали. Да, бих... Или защо си го причинявам отново и отново? Заради честният отговор на този въпрос.

2011-09-16T20:02:00.003+03:00

На асфалта някой обича някоя си Зори с огромни тебеширени букви. Цели две платна от шосето! "Булевардът с лиричния ритъм..." ми зазвучава веднага. Pure romance. Четвърти ден, прегазвайки излиянието, ми се иска да спра колата и върху свободното платно да напиша НЕ Я ПУСКАЙ с много удивителни. Ама тебеширите ми свършиха... да ти рисувам душата си.

2011-09-14T22:18:00.001+03:00

Обичам устните му по очите ми. И тихата прегръдка. Тяло нямам. Гравитация за сетивата ми е той. А в орбитата ни любов.
И все така не го поглеждам. Ще се удавя. В дълбокото на тъгата в очите му.

The mooncollector

2011-09-12T22:50:00.001+03:00

Колекционирам пълнолуния, а те колекционират безсънията ми. Притежавам четиринадесет пълни луни и още толкова празни бутилки traminer. Ежемесечна сбирка. На самотници.
Преди това колекционирах усмивките му, а той безсънията ми. Притежавам уникална колекция от всичките му усмивки и липсата му.

___

2011-09-08T23:56:00.003+03:00

Много Фелини и Неруда тези дни. Личният ми emotionmeter. Използвам рядко, щото са толкова истински, че чак болят. Като теб болят!
Не искам завинаги! Споделено сега ми липсва. И едно прошепнато всичко ще бъде наред.

Извод 7

2011-09-07T21:53:00.001+03:00

Любовта не е до колене. Пълно потапяне изисква.

2011-09-06T23:50:00.001+03:00

среща на душите е това. un amore grande. не питаш, не отговаря. няма нищо за разбиране. има много за чувстване. седем сетива с онова вляво. и мигове от завинаги.

2011-09-02T22:35:00.002+03:00

Той е магнит за устни. Разбърква ми полюсите, настроенията, лудостите. Le quattro stagioni също... ама нали есен идва?!
Искам да принадлежа, му казвам. Да заобичам празниците. И любовта ми да има етикет сбъднатост.

Crazy little thing called love

2011-08-31T23:01:00.002+03:00

Всяка любов има етикет. Голяма, малка, дълга, кратка, платонична, пеперуди, луна, звезди, изгреви, залези...
Всяка любов дава. Много, малко, музи, уроци, лудост, слънце, усмивки...
Всяка любов взима. Много, малко, разум, сърце, сълзи, сън, нощи, дни...
Всяка любов трябва. Да даде, да вземе, да научи, да прости, да усмихне, да разплаче, да бъде!

Какво искат мъжете?

2011-08-30T22:50:00.005+03:00

Това, че жените често искат невъзможни неща, а още по-често не знаят точно какво искат, е ясно на всички.
След като зададох въпросът какво искаме ние, някак си резонно ми се стори да попитам какво искат мъжете?!
Чисти чорапи, широкоекранен телевизор, бира в хладилника, бира с приятели, цици, секс, премахването със закон на думата мигрена от речника и романтика само ако е наложително. Жена, която умее да готви поне като мама (по възможност не толкова досадна), но да не мирише на запръжки, да не се разхожда вкъщи по пеньоар и с ролки. Отзивчива, особено при повик за секс. Отзивчива естествено на вашия повик за секс. Кучките са друга бира. Мила. Красотата - предимство. Да не говори прекалено, да не задава твърде много въпроси. Късогледа - може, частични проблеми със слуха - ако може. Умна, но не повече от вас, че става страшно. Да не злослови по адрес на приятелите, да не й се повръща от футбол и изобщо от спорт. Да реагира с разбираща усмивка на традицията ви всяка седмица да се събирате по мъжки. На спортния ви полуден в неделя също. Че мрънкането ви убива направо! Споменах ли циците и секса? Да бъде самостоятелна, ако може по-далече от родителското тяло, най-вече от майка й. Финанси - стабилни, но в никакъв случай повече от вашите, не влияе добре на самочувствието. Шофьорска книжка и собствен автомобил биха били чудесно допълнение. Щото въпроси от сорта "скъпи, ще ме вземеш ли от работа в 5, ама гледай да не закъсняваш като миналия път" или "мило, ще ме закараш ли до мола, че страшни намаления са пуснали" ви късат нервите значи! Самостоятелна да, еманципирана никога! Да се знае кой е главата! И приятелките й ако може по-далеч от дома ви, че това жужене направо ви разкатава... фамилията.
Но какво, по дяволите, точно искат мъжете?

August

2011-08-28T23:05:00.001+03:00

Август бърза да си отиде. Затварям пясъкът, мидите и всичките му приключения в буркани, за зимата. Имам толкова много август и толкова малко теб.
Остава топло, казват. Но слънцето си отива от кожата ми. И ти ли усещаш да се промъква хлад? Лунната река е за двама, светът за всички останали.

2011-08-27T17:20:00.001+03:00

Някой ден ще те разкажа.
Когато за мечти времето е отлетяло. Седнала край камината, около притихналите внуци.
Няма да бъдеш поучителна история. Мелодрама. Нито градска легенда за любовта.
Обещавам.
Ще бъдеш честен разказ. История на сърцето. Тиха сълза, изтърколила се в края.
Сега мога да те пиша.
Да драматизирам.
Иронизирам.
Мечтая.
Помниш ли онзи прозорец, за който ти разказах?

photo

**

2011-08-24T23:00:00.004+03:00

Нямам желание, нито време за връзки полуфабрикат. Или такива, в които трябва да претоплям любов, престояла твърде дълго във фризера и за която не си спомням дали наистина съм консумирала със сърцето си. Казвам го, не защото това иска да чуе. Отдавна се научих да разговарям открито. Знае, че от миналото ми, си спомням единствено него. Всичко останало предадох на вторични суровини. Може би е рециклирано и се ползва от други жени, не се интересувам. Щом сърцето не помни, това не е отричане. Знае, че мразя заместители, оцветители, изкуствени подсладители и връзките за няколко нощи. Познава любовната ми лудост, тя е негова застраховка и... евентуално бедствие. А аз знам за страхът му да не остане заседнал в миналото. Проверка някаква дали сърцето ми още е еднопосочният му билет за завръщане в бъдещето. Не го виня. Кой желае да се раздели с истината, че някъде, вчера, днес, сега и завинаги утре е обичан от някого?! Свикнах с откачените начини, по които казва обичам те.

*Осъзнавам, че в няколко реда употребих "сърце" три пъти. Непоправима съм!

*

2011-08-23T23:25:00.000+03:00

Казва ми, че слънцето е константа. И че никой тъмен облак няма силата да го засенчи завинаги. Вярвам в това. Не му се сърдя, може би малко, през зимата. Има да огрява толкова улици. Нашата още чака ред.
Обичам разговорите ни една цигара време. Когато времето догаря в пепелника, казваш само важните неща. И да се обичаме с очи обичам. Когато можеш да видиш обичта в сълзите на другия.

2011-08-19T22:52:00.001+03:00

Най-често съм споменавала ръцете и очите му. Плод на подсъзнателната ми забрана да ги забравя, може би. Или начинът ми да призная: липсва ми нежност, по дяволите! Той не е сродна душа, не е идеална половинка. Любов е. Единственият мъж, който ме е задавял от смях и от... сълзи. И заради когото съм била перфектна домакиня и фатална мръсница. О, Боже, била съм себе си! При това без грам отегчение и свян. Него описвам чрез метафори, абстракции, че даже и библейски герой въвлякох. Той е този, който познавам така добре, както дупките по улиците в квартала ми. Но някак не ме въвежда в рутина, току виж и зейнала някоя нова... изненада. Без да съм принцеса знам, той е граховото зърно, което винаги ще усещам, независимо върху колко нови дюшека ще си лягам занапред (това заради снимката и за да не подминавам приказните герои).
Той е история без край, или с неочакван край, кой знае?!
А дотогава сте длъжни да четете, защото споделена лудост - половин лудост!

Забелязах, че редом с дяволите съм споменала и бог. Съжалявам, но постът вече е написан!

2011-08-16T22:00:00.000+03:00

Търси обетована земя. Той е моят Мойсей, аз неговото Червено море. Разделя ме на две, лявата половина още го обича. И го следва в безумното му пътуване. Кой иначе ще му каже, че е тръгнал в обратна посока? Толкова е просто - има само една заповед, тази на сърцето.
А ръцете му са плаващи пясъци, някой ден ще ме погълнат.

Риторично

2011-08-10T23:26:00.004+03:00

Гледам ситните бръчици около очите му. Спомням си, че се появяваха, защото се смееше с глас. Сега за тях е виновно единствено времето. Гледам го, а в мен се раждат въпроси.
Колко пукнатини може да понесе едно сърце, докато един ден се превърне просто в болен мускул? Колко нежности могат да бъдат пропуснати, преди старостта да застане на прага ни? Колко пеперуди ще се нахранят с емоциите в телата ни, преди да ни оставят самотно празни? Колко поройни дъждове са нужни, за да отнесат всички спомени? Колко време й трябва на една душа, за да излекува раните си? Има ли заместител на любов?
Не събирам смелост да го попитам. Вместо това, целувам косата му и тръгвам. Не се обръщам, очите винаги ме издават.

Отговор

2011-08-08T21:30:00.001+03:00

Четката му за зъби още стои до моята. Понякога пръскам в шепите си от пяната му за бръснене, за да ми замирише на него. Рамките са празни, но снимките са грижливо подредени в албума на сърцето ми, по хронология. Всяка нощ спя на възглавницата му, моята е по-удобна всъщност. И достъпът до апартамента ми е строго забранен за външни лица. Оградил е със себе си голям периметър около мен. Като полицейска лента, която всички мъже имат способността да виждат. Аз съм уликата и местопрестъплението, които само той може да разглежда, изследва и обхожда.

И ме пита дали има нов човек в живота ми!

Извод 6

2011-07-25T22:30:00.005+03:00

Любовта на живота ни, не винаги се превръща в мъжа на живота ни.

Значи ли?

2011-07-20T21:40:00.001+03:00

Ако ръцете ми треперят, когато си наблизо, но твоите не ме прегръщат - значи ли това, че още те обичам?
Ако на мислите за теб спирачки слагам, но причинявам катастрофи - значи ли това, че още те обичам?
Ако в бяг лудешки спомените искам да загърбя, но те от всеки ъгъл ме връхлитат - значи ли това, че още те обичам?
Ако устните ми лъжат, че минало си вече, но в сънищата твоето име само умеят да изричат - значи ли това, че още те обичам?
Ако играем ролята на непознати, но приличаме на клоуни тъжни - значи ли това, че още се обичаме?

The Big love theory

2011-07-19T20:05:00.002+03:00

Голямата любов е такава, защото се откроява сред всички преди и след. Защото дори и в ръждата й има блясък.
Голямата любов е такава, защото поне веднъж те е наранявала дълбоко. И точно на нея все си прощавал.
Голямата любов е такава, защото е опирала лицето ти и в прахта, и в небосвода. Защото те е нареждала и разпилявала като пъзел.
Голямата любов е такава, защото точно нейните белези вечно ще болят душата ти. Защото само нейните мигове помниш в детайли.
Голямата любов е такава, защото си я виждал гола, без грим, разчорлена, сутрешно сънена, разярена, разплакана и пак си я боготворил.
Голямата любов е такава, защото те е разхождала по ръба на лудостта. Защото ти е докарвала амнезия, аритмия, невроза, депресия и други медицински термини.
Голямата любов е такава, защото е гравитация и безтегловност. Защото е най-специалната роза на твоята планета.
Голямата любов е такава, защото понякога е невъзможна. Защото с нея не можа вечно да живееш, но е жива и до днес в теб.

Leave behind

2011-07-18T22:28:00.002+03:00

Той трябва да премине в глава "Преживян завинаги". Да направи път на нови началá и музи. Защото неусетно отлетя от миглите и от ъгълчетата на устните ми. А всички тъжни песни са изслушани докрай. И one more time не искам вече.
Мечтая да приготвям вечеря за нова любов и да избърсвам соса от горната му устна с целувка. Да си припомня какви са на вкус сълзите от радост. И лятото ни да има аромат на диня.

Going out

2011-07-16T23:18:00.001+03:00

33

2011-07-15T12:18:00.000+03:00

Голямото приятелство пътува с мисия. Голямото приятелство пристига с тролей. Голямото приятелство е високо метър и шестдесет. Голямото приятелство има прекрасни зелени очи. И лунички по лицето. Голямото приятелство не се променя с годините. Е, може би е добавило две-три ситни бръчици около очите, но това само, защото умее да се усмихва широко и искрено. Голямото приятелство притежава мъдростта на възрастен и духът на дете. Голямото приятелство е с еййййй толкова голямо сърце. И има най-сигурните ръце на света. Голямото приятелство не чака да го повикат по име, за да спасява, ако някой се дави. Голямото приятелство е голям Човек. Голямото приятелство днес рожден ден празнува! Голямото приятелство да бъде здраво и най-големите свои мечти да сбъдне пожелавам!