всички нечути въздишки
остават
в ъгълчетата на устните.

символ на търпение ли съм
или
клише.

(при)легнал ми е на сърцето,
а аз на лявото му рамо.
разполагаме със същите копнежи,
пораснало обичане
и
някакво усещане, че сме изобретили любовта.

не сме изгубили посоката
когато
в една дума се побираме.
пресечна точка на животи.
обич
единствено
обувките на скитника събува.

искам да бързам
устремено
към споделености.
към дом.
с мъжа на живота ми вътре.
за приготвянето на вечерята
да се вълнувам.
часовникът да не отмерва тръгване
да не ми тежат липси, празнини
без страх от тъмното
и заключена врата на стаята
нощем на завет в ръцете му да бъда
и да слушам, слушам
дишането, идващо от възглавницата в ляво.

Той се обича трудно, дълго и безобразно много. До израняване и до без дъх. Разумичувства не е моето обичане. Където е сърцето...

сърцегалопирам.
любов-аритмия.
до него
сърце и пулс съм само.

Tой е онова усещане, което ти праща здравия разум по дяволите, сърцето в стомаха и задръжките разхвърляни по пода.

несъвършени, допълващи се съвършено.
сме!
tothemoonandback - ей толкова огромно е чувството в ляво.

***
ЗАЕДНОСТ придава смисълът.

посрещам по бельо.
изпращам по сълзи.
пристрастяване.
към тъгамеланхолия.
зад затворените врати
живеят липсите.

пожелала съм завинаги. да прегръщамцелувамобичам него. лудост!

не се абдикира от любовта.
не се!
колкото и да ни няма сега.


photo by Yulia Gorodinski

малко чудо ме намира в петък. съвсем неочаквано и точно навреме. завинагисвързаност е. и върви плътно до онези любови.

***
и между другото, няма нищо по-хубаво от хубавото време.

Преглъщам истините му със сутрешното кафе. Скритите ми белези имат имена. На младост, лудости и любови. Освобождавам една обсесия. И съм боляща там, където е скрито името му.

по перваза на дните
се разхождат липси.
очите ми вещаят дъжд.
отдолу
никой,
който
да попие,
да опровергае
лошото време.


въпреки...
вярвам в дъгите, изпод мокрите мигли.

кръговрат. желаните стават отхвърлени.

жадна съм. за без[д]умно щастие.
свило гнездо в ъгълчетата на устните ми.
непрелетно. заслужено мое си.

***
вдишвам-издишвам. пожелавам си.
утре се раждам.

удиалънов Рим. emozioni, emozioni, emozioni. пренасям се.

soon

чакам липите на моя май. ароматните им коридори. прохладните утрини. безметежното зелено. само аз и май. седим на пейка в парка и закусваме надежда.

от тополите започват да валят облаци. идва!

търси се
пролетното ми настроение.
последно е забелязано
облечено цветно, с розови кецове, в дива еуфория заради лястовица.
допълнителни белези
захласва се по люляци (понякога си къса тайно и ги слага в бирена бутилка)
пее фалшиво
смее се високо
влюбено готви, чисти и пере
и посреща вечер.
спи в чаршафи сушени на слънце.
на дясното му рамо.

обяснявала съм се на любовта в любов с Foreigner. с писма. с преместване. с гладене на чорапи. с лазаня. и пиле с ориз. с оргазми. със звезда. с големи червени букви. с блог. тихо. яростно. с битки. с приятелство. с ревност. с лудост. с надежда. с усмивка. през сълзи. с време. с любов.

крехко спокойствие съм.
[без]облачна и тиха.
на пролет се засаждат музите.
покълват от докосване на длани.
от очи.
и безмълвни откровения.
безлюбовна не мога да бъда.

най-дългите зими започват и свършват с ръцете му. пролетно завалявам, а ямката на рамото му попива пороите ми. словоизливам му душевни сажди, черното на страховете. искам да съм искряща и бяла. като жените, когато са влюбени.

---
в понеделник, в осем и дванадесет сутринта мечтая за куче, парк и вестник.

аз съм старомодно момиче. вярвам в пеперудите в корема, музите, любовните писма и гигантските любови.

в чекмеджето си намирам забравени хвърчащи листчета. записала съм хоризонт, виното аз и терасата, gelato, inspiration, малини, алмодовар е луд, луд, луд! и многопъти александър. Саша би могла да направи от това приличен психопрофил, си мисля. небето отвън ми напомня, че затворените пространства ме убиват. хващам крайчецът синьо, влизащ през прозореца и изчезвам. някъде.
мечтите ми са рошави, с вятър в косите.

в края на зимата ми липсва страст. и прегръдките всичкощебъденаред. на улицата непознат мъж извиква след мен "Маргарита, Маргарита!". няма я, отговарям по-скоро на себе си, при своя Майстор отиде. Gotan project ми се разливат във вените тази вечер.

Формула за щастието ми е открил, без да знае дори. Докато ме прегръща, чувствам дом. И си мисля за макове. Птичката е, която прави моята пролет. Не говоря, изживявам.

Напоследък се уча да не казвам обичам те на глас
и да спазвам дистанция от сърцето си.
на хартия ми дават всяко мое сърцетрепване -
перфектна графика на любовта e.
ама боли, бе!

***
наказание е
въздържанието от любов.
или [само]спасение?

смущения

Хормонът на щастието стачкува ефективно. Вариант Б не сработи. Отказва шоколад и една кутия с разкошни мини-еклери. Вариант А е неприложим.

остри са ръбовете на общите ни мечти.
напомнят.
дълбаят.
болят.
не сме живи без тях. затова ги страдаме още.
страх ме е. ако спре да боли.

...
чудя се, колко любови е отмило оттогава морето?

Най-прекрасното на деня е, да има на кого да го разкажеш вечерта.

кецове, топъл вятър и слънце в прозорците. колко малко е нужно на неделята ми, за да бъде щастлива. едно усещане за пролет и нищо друго!

няма да се счупя.
отново.
нужна съм си.
цяла.
нямам време за малко.
любов.
заслужавам завинаги.
защотосъмпрекрасна!

cracks

не се плаче в студени прегръдки.
не могат да бъдат утеха.
нито разбиране.
пукнатини са,
заклещили любовта ми
притаила дъх -
боли я от дишане.

когато обичаш някого отдавна, се научаваш да даваш време. на страховете му да се превърнат в думи.
когато обичаш някого отдавна, се научаваш да четеш между редовете на мълчанията му. знаеш, че е по-добре да говориш за ароматизатора в колата, вместо да питаш защо, по дяволите, гледа през прозореца, а не в теб.
когато обичаш някого отдавна, се научаваш да плачеш тихо по телефона. защото знаеш, че в краткото трябва да се сближим, е скрит страхът му да не те изгуби.
когато обичаш някого отдавна, се научаваш да изслушваш тъгата в очите му. знаеш, че само с теб тя говори открито и честно. а после й четеш Неруда, който обичал Матилда.
когато обичаш някого отдавна, се учиш. всеки ден. винаги. как да го предпазваш от него самия.

Февруари празен.
Полу.
Измълчаваме го.
Почти.
Някога е далече.
Като лято.
Онова.
Никое завръщане
не казва оставам.
Завинаги.
Случването е чудо,
в което не вярваме.
Нали?

Някаква тъга в гърлото ми.
Любовта ни зимна. (не)приказка.
Смисълът на всичко лежи затрупан някъде.
Очаква пролетните дъждове.
Нищо е всичко, което трябва да бъде направено.
Уморена от отричане съм.

с него е летене.
без предпазни колани и посока.
доверила съм се на ръцете му.
отдавна.
с него въздухът е истински
толкова, че понякога боли.
но никоя въздишка
или болка
не катапултира такава любов.
не мога да пиша стихове,
а той да язди бял кон.
умее да заключва с прегръщане
всичките ми лудости,
а аз да летя... и без попътен вятър.

харесвам го целия, без когато...

искам да знам
колко въздух има търпението
кога липсите спират да болят
и където са били, местата им остават ли празни завинаги
колко празноти можем да поберем в себе си
и колко невъзможности да изживеем
оцеляване ли се нарича
или порастване
и каква му е цената
прекършени ли сме после
или само уморени.

от другата страна на любовта има
разстояния.
незаедност.
коловози.
недокоснати ръце.
забравени очи.
замръзнали цветя по стъклата.
маса за един.
от другата страна на любовта е минус четиринадесет.
...
стой от нашата страна, по дяволите!

на пауза сме застинали, в опит да преживеем зимата. обвити в тишина и (не)присъствие. резките движения са забранени, повличат душевните лавини. и после каквотоеостанало няма да ни върши работа. затова обичай! мълчаливо. да преживеем зимата.

В сряда, един скенер ми разплаква следобеда от радост, а от другата страна, най-доброто същество на света си отдъхва в телефонната слушалка. Полицаи ме спират, без колан и разревана. Обяснявам на объркания сержант, че едномесечно безпокойство не спира да ми извира от очите. Не, не, не съм разстроена. От облекчение е просто. Виновна съм и да, слагам си колана, няма да се повтори обещавам.
А после в дълъг разговор без цигара, се преборвам за едно училище.

love is enough?

Понякога, само понякога, твоето обичамте не е достатъчно на вярата ми. Да диша.
Днес е понякога.

Ако не дочакаме случване, или то не дочака нас? Ще можем ли да наречем това неслучване загуба на време, без да звучим егоистично? И ако някога се окаже никога? Ще значи ли, че съм момичето на обречените каузи или просто моето някога ме очаква някъде другаде?

да останеш три дни насаме с главоболието си е лошо, лошо нещо!

Един петък по пижама

Носи ми шоколад и прегръдки. Трябва да внимаваме с какво се храним. Надеждите може да бъдат токсични. Едно чакай ме стига понякога. Главата ми в скута му лежи, гилотинирана от всякакви мисли. В ръцете му ставам любов. Цялата. И мириша на обичане. От прозореца извиквам обичам те!

Даниела има мозъчно сътресение, а аз сърдечно. Тя от невнимание, аз от непослушание. Следвам си вътрешното горене, не вътрешния глас, уви. При сътресения, почивка препоръчват. Това важи ли при любовта? И ако спре да си отдъхне, няма ли да остане бездиханна после?
Около него туптя на пресекулки и нямам време за дишане. Как да обясня това на лекар?

Fragile

през януари съм порцеланово крехка. и въздишка може да ме счупи. или непрегръщане и едни необути чехли в антрето. притисната към него, съм защитена само.

Реката на тайните
прелива в ръцете му
не искам да пия
да потъвам или да знам
срещу течението плуват безумците
или тези, които обичат
любовта отмерва ли се с часовници
не се!
чете се с пръсти
със широко затворени очи.

в безвремие ми казва, че живеем.

Цял живот мога да наблюдавам как си мие лицето, винаги по един и същи начин
как държи четката за зъби, цигарата и ръката ми
да гледам плуване, ранглисти и футбол
полугола да му поднасям аперитив и неприлични предложения с вечерята
да правя скандали и ненужни сцени на ревност
да се навдигам на пръсти за целувка после
да позная кога очите му воюват, крият тайни, обичат
да се сгушвам до сърцето му вечер и да слушам как звучи обичането.

Любовта ни е съблечена до голо. Лежи сгушена в прегръдката на телата ни. Без празни думи, обещания. Чрез кожата и сърцебиенията ни говори. Тишината й крещи обичамтеобичамтеобичамте. И нищо друго няма значение.

Любовта трябва ли да чака? Умее ли да диша до после, до утре, до... завинаги?
някъде си. (не)познат си. чакаш. единствен да я разпознаеш.

6:15 сутринта. Официално се изчегъртвам от леглото. След близо две денонощия прекарани по пижама, изглеждам бутафорно. Подробностите предпочитам да спестя.
Час под душа в опити да отмия изминалата година и сплъстеното неспокойство в косата ми.
Аделина е писала в блога си, че сме направени от прегръдки. Добавям - при липсата им ставаме чупливи. Нищо сме без споделености, нищо!
Новогодишно няма да си обещавам.