четвъртък, 16 февруари 2012 г.


Февруари празен.
Полу.
Измълчаваме го.
Почти.
Някога е далече.
Като лято.
Онова.
Никое завръщане
не казва оставам.
Завинаги.
Случването е чудо,
в което не вярваме.
Нали?
в

2 коментара:

  1. Ясмина16 февруари 2012 г. в 23:46

    ще те целуна за сбогом.
    както всеки път....

    - едно мое старо, подсето ме, същата си, същите сме, ще се излекуваш, само още малко търпение ;*

    ОтговорИзтриване
  2. Надя Стефано17 февруари 2012 г. в 21:26

    http://www.youtube.com/watch?v=97wxLGfCgXE

    ОтговорИзтриване