понеделник, 31 януари 2011 г.

...

Тази нощ мога да напиша най-тъжните редове.

Да напиша например: „Нощта е съсипана
и сини звезди трептят в далечината.”

Нощният вятър се завърта в небето и пее.

Тази нощ мога да напиша най-тъжните редове.
Аз я обичах и понякога тя ме обичаше също.

В нощи като тази я държах в ръцете си.
Целувах я отново, и отново под безкрайното небе.

Тя ме обичаше, понякога я обичах и аз.
Как да не обича някой великолепните й тихи очи.

Тази нощ мога да напиша най-тъжните редове.
Да мисля, че вече не е моя. Да чувствам, че съм я загубил.

Да чувам необятната нощ, още по-необятна без нея.
А стиховете падат в душата като роса на тревата.

Какво значение има, че моята любов не можа да я задържи.
Нощта е съсипана и тя не е с мен.

Това е всичко. В далечината някой пее. В далечината.
Душата ми е неудоволетворена от това, че я загуби.

Погледът ми я търси, сякаш да отиде при нея.
Сърцето ми я търси, а тя не е с мен.

Същата нощ избелява същите дървета.
Ние, по това време, вече не сме същите.

Вече не я обичам, това е сигурно, но как я обичах само.
Гласът ми се опита да открие вятъра, за да докосне слуха й.

На друг. Тя ще бъде на друг. Както моите целувки преди.
Нейният глас. Нейното светло тяло. Нейните бездънни очи.

Вече не я обичам, това е сигурно, но може би я обичам.
Любовта е кратка, забравянето дълго.

Тъй като в нощи като тази я държах в ръцете си,
душата ми е неудоволетворена от това, че я загуби.

Дори това да е последната болка, която ме кара да търпя
и тези да са последните стихове, които пиша за нея.


петък, 28 януари 2011 г.

Предай нататък


Прочетох за инициативата „Предай нататък” в блога на Ондин. Допадна ми идеята и затова се включвам. Нямам представа какво мога да направя саморъчно за първите пет от вас, които оставят коментар под тази публикация, но обещавам да положа старание!

Правилата:
Първите пет човека, които оставят коментар под този пост, ще се постарая да получат в близко бъдеще нещо изработено лично от мен. След това, те трябва да предадат тази идея нататък, чрез публикация в блоговете си и да подарят нещо, направено саморъчно на още пет човека до края на настоящата година.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

*

Днес имаш рожден ден! Бъди здрав, тате! Искам да ти пожелая да намериш пътя към мен, защото аз не съм преставала да се стремя към теб. Не се намерихме през всички тези години, въпреки че през цялото време физически бяхме заедно. Вече съм голяма, и аз съм родител, но знам че само това не е достатъчно за едно дете. Знам, че е нужен много труд и постоянство, за да се превърна в добър родител и приятел на детето си. Не успяхме с годините да изградим приятелство между нас и знам, че това тежи не само на мен. Изгубихме толкова много време в ненужна борба за надмощие и пуснахме много възможности да минат незабелязано край нас. Аз станах отговорен човек, можещ да понесе товарът на грешките и пропуските си, без да се оплаква от тежестта му. Изтощително е постоянно да се състезавам за твоето одобрение, а толкова рядко да го получавам. Вместо поглед на разочарование, дай ми силната си опора, когато съм слаба или съм изгубила пътя си. Искам да можем да разговаряме без това да ни причинява неудобства, да прекарваме заедно повече време, да се смеем и шегуваме, да се прегръщаме и по-често да си казваме „Обичам те”. Допуснах грешки, но и научих много от болезнените ти уроци. Ти също направи своите грешки, от които вярвам си успял да извлечеш поуки. Време е да отворим сърцата и умовете си, да се постараем да бъдем по-добри и устремени един към друг, да впрегнем общи усилия, за да имаме това, което винаги ни е липсвало. Вярвам, че за доброто никога не е прекалено късно да бъде свършено! Обичам те, татко!

сряда, 26 януари 2011 г.

ГРИФ:


Отдавна съм си дала равносметка защо те обичам. Отговорите са в очите ти, прочитам ги всеки път щом те погледна. Обичам те, защото когато те срещнах дори мисълта, че може да има Нас, беше невъзможна. Ти ме накара да повярвам, че за волния дух на любовта не съществуват достатъчно големи прегради, които могат да препречат пътят й. Обичам те, защото ме откри, когато имах нужда точно от теб. Обичам те, защото хвана смело несигурната ми ръка и заедно поехме към най-голямото приключение в живота ни. През тръните към звездите. Обичам те заради болката, която си причинихме по пътя, защото именно тя ме научи да отсявам и оценявам важните неща, колкото и малки да изглеждат на пръв поглед. Обичам те, защото не изостави изранената ми душа. Обичам те, защото не ми позволи да се предам пред трудностите. Обичам те, защото заради теб си позволих да мечтая и днес мога да спася всяка своя мечта, защото вярвам. Обичам те, защото заради теб погледнах отвъд ограниченията на хоризонта. Обичам те, защото се осмели да бъдеш щастлив и да отстояваш щастието си. Обичам те, защото заради теб се научих да обичам, без да претеглям колко давам и колко получавам. Обичам те заради всички дни и нощи, прекарани в прегръдките ти. Обичам те заради божествения вкус на бърканите яйца, които ми правиш. И за млякото с какао посреднощ. Обичам черният ти хумор и умението ти да се шегуваш със себе си. Обичам те заради тези твои очи, в които се отразява цялата ти любов към мен. Обичам те, защото ме превърна в палитра от чувства и защото с теб не просто съществувам, а живея с ясен ум, чисто сърце и любяща душа.

понеделник, 24 януари 2011 г.

And the winner is...


Това е първият медал, окичил моя блог! Чувствам се прекрасно, за което благодаря на всички! И най-вече на един много специален човек, без който този блог нямаше да съществува, не и под тази форма! Знам, прозвучах ви като холивудска знаменитост, стиснала в ръката си заветната награда :-), обаче наистина се вълнувам!

Счупеното носи щастие


Защо ако това поверие се отнася за чаши, чинии и прочие кухненска посуда, не се отнася и за огледалата, например (сещате се, колкото счупени парчета, толкова години нещастна любов, пфу)... или за връзките? Защо за счупените отношения никога не съм чула някой да казва: „Спокойно, вашето невнимание ще ви донесе щастие!”
Мисля, че не само безхаберието към връзката я прекършва. Понякога се случва така, че тя е повредена някъде в самото си начало и няма начин да бъде поправена без това винаги да й личи. Това, обикновено, разбираме след множество неуспешни опити да я закрепим, залепим, превържем... Ако връзката се изгражда на основата на голяма любов, но нещо нагоре в строежа й все се обърква? Махнете всички стени, подпори и арматури, с които крепите паянтавия си строеж. Не чакайте поредното душевно земетресение да ви затрупа! Не се замисляйте да изкъртите всичко до основата, ако тя е стабилна няма да поддаде. Не гледайте планове, скици и чертежи. Забъркайте силната си любов, търпение, внимание, вярност, искреност, последователност и нежност в здрав строителен материал и изградете нов, сигурен и уютен дом за връзката си. Дори и да ви е боляло при срутването, ще изпитате истинско щастие, прекрачвайки прага.
Може би счупеното носи щастие, не когато се опитваме да го залепим, а когато се опитаме да го изработим и съградим отново.

петък, 21 януари 2011 г.

А тя любовта... (част ІІІ)


...ще те залее с мощта и силата на цунами. Ще те всмуче във водовъртежа си, дробовете ти ще раздира, ще те разходи между живота и смъртта, докато накрая те изхвърли безсилен, изранен, отчаян и може би безумен. Любовта ще изпълнява ритуалния си танц около окованото ти тяло, ще те кара да изпадаш в транс и да се будиш трескав. Любовта ще вземе сърцето ти и ще си направи с него накит. Ще те обладае като демон. Любовта ще те преследва в сладки сънища и измъчващи кошмари. Ще виждаш отражението й в сянка, която ще върви с твоите стъпки и не ще можеш да я изпревариш, нито да изостанеш от нея. Любовта ще те вкара в своя ритъм, който ще следваш безропотно, без дори да се замислиш.
Но все пак...
Любовта ще те научи на... Живот. Ще ти разкрие истина една - без нея, живял си в тъмнина, бил си сляп в способността си да виждаш и глух в умението си да чуваш. Любовта ще отключи белезниците на твоето съществувание и ще пусне свободата да тече по вените ти. Любовта ще вложи своя силен дух във всичко, до което се докоснат вълшебните й пръсти. Любовта ще изстърже олющеното по житейските ти стени, ще смени мрачното им сиво със свежестта на росна трева и топъл слънчев лъч, от палитрата й ще се разлеят цветовете на дъгата. Любовта ще усмихне очите ти. Любовта ще те заведе на дълго пътешествие до центъра на душата ти, а там ще бъде светло, чисто и просторно, защото населявайки те, тя е изчистила всичко черно, мрачно и задушаващо, което се е утаявало с времето в теб. Любовта ще бъде наранявана, ще води битки с нас и за нас, ще крещи, ще плаче, ще се смее, ще прощава, ще ни прегръща и пак ще оцелее. Защото е Любов!

вторник, 18 януари 2011 г.

Да съм ничия до теб... не мога!
Да съм сянка в живота ти... не искай!
Да моля за частица от теб... не мога!
Да стоя пред витрината... не искай!
Да залъжа гладът си с трохички... не мога!
Да търся знаци в минното ти поле... не искай!
Да съм таранът в твоята стена... не мога!
Да съм дъжд в очите... не искай!
Да съм нестихваща болка... не мога!
Да изпитвам вечна жажда... поискай!
Да бъда блясъкът в очите ти... мога!
Да съм копнеж и очакване... поискай!
Да бъда муза на пеперудите в корема ти... мога!
Да съм времето, което винаги ще бърза щом си с мен... поискай!
Да съм ключ вълшебен... мога!
Да бъда щастието твое... поискай!
Да съм твоя пристан и крило... мога!
Да съм твоя ден и твоя нощ... поискай!
Да те обичам... може би единствено това умея!

четвъртък, 13 януари 2011 г.

***


Искам да знам каузата на твоята борба. Да я наблюдавам и да напиша хроника на събитията. Искам да те опозная отвътре, да открия всяка твоя скрита мисъл, страх или прекършена мечта и да сглобя житейският ти пъзел. Искам това, за да се науча да не наранявам повече любовта ни. Да науча теб да не нараняваш повече любовта ни. Искам да помним грешките си и да ги гледаме открито, без да свеждаме поглед или да извъртаме страхливо глави. Искам да разбъркам душевният ти хаос и да изхвърля тровещата смес в канала. Искам да напоя надеждите ти с жива вода и да отровя страховете ти с най-силната отрова - истината. Искам да намерим изгубеното, да не губим намереното и да излекуваме нараненото. Искам нови, мажорни ноти за нашата мелодия и нови, по-смислени и докосващи думи за нашия разказ. Аз няма да те чакам в края на твоето пътуване, а ще извървя тихо с теб неотъпканата ти пътека, без да се оплаквам от несгодите и липсите. Искам заедно да изпратим залезът на края и да посрещнем изгревът на новото начало.

сряда, 12 януари 2011 г.

**


Сега си тук – мога да те видя, чуя, докосна, почувствам... близо си и си така далеч. Странно, но мога да чуя мислите ти, да изреча твоите думи преди теб, да погледна през очите ти. Затова изпитвам страх. Не ме пускай! Не трябва! Никога! Въпреки грешките, които сме допускали, допускаме или ще допуснем. Не връщай тъмното! Нали тя е по-голяма, по-истинска и по-силна? От нас, от грешките, от слабостите и предателствата…

четвъртък, 6 януари 2011 г.

А тя любовта... (част ІІ)


...се връща променена. Без шум, ласкателства и празни думи. Под прозореца ти няма да направи серенада. Любовта не ще те затрупа с мъртви цветя от разкаяние. Тя няма да се оправдава в дълга, скучна реч. Любовта ще те погледне право в очите, с поглед, който не търпи отказ. Няма да ти остави мисъл, дъх и пролука за бягство. Любовта често е безцеремонна, упорита и може би жестока.
Но все пак...
Любовта се връща помъдряла. Тя ще съблече всяка роля от изморените ни тела, за да ни остави голи, до болка истински... открили себе си. Любовта има силата да се изправи, след болезненото падане и да се усмихне. Любовта ще върне зрението в ослепелите ни очи, но ще ни остави сами да аранжираме гледката. Любовта не обещава дни без сълзи, но ще бъде винаги там, за да може да ги изпие от очите ни. Любовта може да мечтае като дете и да лети като пъстро хвърчило. Тя единствена, освен времето, може да донесе пролет насред зима. Защото Любовта е надежда, смелост, полет и мястото, където си си у дома.

понеделник, 3 януари 2011 г.

*


Понякога получаваме неочаквани подаръци. Не точно на Коледа, но не и прекалено късно, за да не спрем да вярваме, че чудесата съществуват. Моят подарък нямаше голяма червена панделка, не беше опакован и напудрен с разточителство. Той дойде, за да отвори път на ново начало. Той е като втория шанс, който ни се дава, за да имаме възможността да напишем приказката докрай. Той носи послание, идващо от сърцето на любимия човек. Донесе истина и прошка. Той отключи и нови страхове, постави ни пред нови предизвикателства, той е като изпитанието, което трябва да преминем, за да докажем... че помията все някога потъва, а на повърхността изплуват само стойностните и истински важните неща. Просто трябва да имаме вяра!
Благодаря ти за най-големия подарък в моя живот! Ти си другото ми крило, без което ми бе невъзможно да летя. Благодаря ти, че ми го върна. А сега - прегърни ме и нека полетим!