събота, 17 декември 2011 г.

не-


Разсейват ме устните му. Нецелувани, натежали от неизказаност. Уморени от недостатъчност и от неистини. В ъгълчетата им неприкрит страх от неслучване и цигара неизгоряла от скука. И един неизмислен план за завръщане.
Несбъднатостите не ни убиват, нали?

5 коментара:

  1. Но обичат да ни напомнят мъчително за себе си. ;-)
    Иначе първото изречение ми напомни на една стара моя публикация. :-*

    ОтговорИзтриване
  2. Имам в живота си няколко несбъднатости, така че според моя скромен опит бих казала, че не ни убиват, но отнемат по мъничко от вярата ни всеки път, когато не се сбъдват.

    ОтговорИзтриване
  3. Напомнят, Baby, и още как!

    Стеф, и моят скромен опит доказва същото. Не убиват, но ограбват.

    ОтговорИзтриване
  4. И моят (не толкова скромен) - също! /И щеше да е смешно, че е "нескромен", ако не беше тъжно./

    ОтговорИзтриване
  5. не, със сигурност - не! :) не и физически ;), но пък след това душата е като бебе, първо пълзи докато проходи :)

    ОтговорИзтриване