вторник, 5 октомври 2010 г.

Пепеляшка ли?


Дъщеря ми заяви - като порасна искам да стана Пепеляшка, а в очичките й свети мил наивитет. Вярва в пантофката и принца. Добре, казвам й, защото истината изречена сега, ще я разочарова. Все още има време, нека помечтае. Затова я казвам тук, макар че всички я знаем.
Номерът на въпросната пантофка, ще съвпада с номера на стъпалата на много Пепеляшки – обикновено са добре изглеждащи, изключително меркантилни и никак, ама никак не си падат по чистене на огнища. А принцът най-често е мъж на солидна възраст, с още по-солидна банкова сметка.
Но нали е приказка все пак? Феята-орисница наистина е отредила да бъдем Пепеляшки, само че в края на филма рядко ставаме принцеси. Повечето сме Пепеляшка-работеща жена-майка-съпруга-домакиня. По някое време си намираме принц, чийто блясък с течението на времето помръква, доспехите му ръждясват и биват сменени с домашен халат, който колкото и да перем винаги се сдобива с нови лекета, но ние не се плашим – въоръжение сме до зъби с препарати, които като с магическа пръчица премахват всичко. Метлата и парцалът са сменени с така модерните мопове и прахосмукачки с пара, без пара, с вода, без вода, всички до една измислени за улеснение на Пепеляшка. Принцът си стои на дивана и само повдига крака, за да минеш с модерната машина и подвиква – ей, без мен нищо не може да стане в този замък. Да не говорим пък за онези мега-ултра-яки уреди, които готвят по няколко манджи и то здравословни. Само слагаш продуктите и готово! – просто като фасул. Верото пък, е с такава уникална революционна формула, че дори не ни се налага да търкаме до умопомрачение загорелите тенджери и тигани, само с една капка измиваме с лекота чиниите на целия замък. Добре, че сме в модерна приказка и всичко е толкова лесно. Дето се казва пей и чисти! А красива вечерна рокля не ни трябва – отдавна не са ни водили извън замъка на вечеря. Не за друго, но ти Пепеляшке, така вкусно готвиш, че не си заслужава да се дават грешни пари за скъпа вечеря с посредствен вкус. Някой ще каже, че забравихме тиквата. То тя колата отдавна се е превърнала в тиква, обратният вариант не е залегнал в тази приказка.
Ама какво се оплакваме – нали сами поискахме да станем Пепеляшка? Да не мислите, че просто така са я нарекли с това екзотично име? Така че, бъдещи Пепеляшки – търсете си принцове с по-малки замъци и по-добри обноски, а ако не ви се чисти, готви и пере – гледайте пантофката да стане точно на вашето краче.

Няма коментари:

Публикуване на коментар