вторник, 3 август 2010 г.

Another home

Открих си място. Ще го наричам дом известно време. Остава да го населя със себе си. Там няма спомени, които ме затискат и гласове, които проглушават ушите ми нощем. Има светлина, за да не се губя. Малко е, но е достатъчно за мен и самотата ми. Големите пространства ме превръщат в една паникьосана Палечка. Високо е, за да имат време мечтите ми все пак да полетят преди падането. Промените винаги са ме плашили до смърт. Едно тънко и слабо гласче в мен се опитва да изкрещи: "Ще бъде хубаво, страхливке!" Животът е движение. А движението живот ли е?

1 коментар: